На база на предварително проучване на проблема и съществуващите изследвания, формулираме следните основни изследователски хипотези:
1. Делът на сенчестите практики се оценява по различен начин в зависимост от това каква позиция заемат индивидите в системата от социално-икономически отношения. Поради това оценките на различните категории изследвани лица за относителния дял на сенчестия сектор ще варират в широк диапазон – от 10-15% до 40-50% и повече.
2. Основните причини и фактори за генерирането на сенчест икономически сектор в българското общество са ниската ефективност на институциите, свърхрегулирането на икономическата дейност, несъвършеното законодателство (пълна липса на определен тип регулация или пропуски/противоречия в съществуващата), занижената роля на държавата в контрола върху спазването на законовите разпоредби, неефективността на съдебната система и правораздавателните органи, липсата на строги наказателни мерки, неравното третиране на стопанските субекти от страна на закона, стремежът към бързо натрупване на печалби и нагласата на българина за заобикаляне на закона.
3. Участието в сенчести икономически дейности е част от житейската култура и ценностите на съвременния българин. Съществуват сериозни различия в отношението на трите генерационни блока (младите хора 15-35 г., хората между 36 и 55 г. и хората над 55 г.) към “икономиката в сянка” и това рефлектира в различната им готовност за участие/включване в сенчести практики. При младите хора ключово влияние ще оказва зависимостта между структурата и качеството на образователната система, от една страна, и включването им в пазара на труда, от друга страна. При хората от средната възраст решаващи ще бъдат факторите ниво на доходите и личностна удовлетвореност от постигането на значимите за индивидите цели. При хората в предпенсионна и пенсионна възраст ключови ще бъдат факторите ниво на доходите и усещане на лична сигурност.
4. “Икономиката в сянка” създава икономически, социални и социално-психологически предпоставки за: 1) задълбочаване на състоянието на аномия, в което българското общество навлезе през годините на радикалното трансформиране на икономическите отношения, политическата система и обществения морал; 2) намаляване доверието на обществото към институциите и възникване на тази основа на силни нагласи за толериране на сенчестите практики; 3) увеличаване на проявите на девиантно поведение, изразяващо се в открито прилагане и съпричастност към сенчестите икономически практики, а също и в експериментиране с “гъвкави” бизнес модели, нарушаващи законодателството; 4) поддържане на високи нива на толерантност към “икономиката в сянка” и “мълчаливо” нежелание да се съдейства за нейното ограничаване; 5) силно изкривяване на търсенето и предлагането на националния и локалните пазари на труда с произтичащите от това последствия върху възможностите за заетост и доходи; 6) увеличаване на социалните неравенства вследствие практикуването на нелегитимни практики при търсенето/ предлагането на труд; 7) влошаване на отношенията между труда и капитала поради щетите, които сенчестите практики нанасят на едните и на другите; 8) намаляване на социалната кохезия на българското общество и изостряне на състоянието на недоверие между индивидите.
5. „Икономиката в сянка“ ще продължава да бъде широко разпространен елемент от българската икономическа система, поради което е належащо преосмисляне на прилаганите управленски подходи за редуциране на сенчестите икономически подходи и замяната им с научно обосновани политики за цялостна превенция в тази област.