Общите цели на проекта са:
1) Да се генерира фундаментално знание, базирано на научно обоснована изследователска методология, за причинно факторната детерминираност на “икономиката в сянка. В момента има някои налични теоретични изследвания по този въпрос, но липсват емпирично верифицирани данни и доказателства за факторите и причините, които пораждат сенчести практики в българската икономика.
2) На основата на това знание да се разработят релевантни подходи и да се предложат управленски мерки и политики (икономически и вкл. финансови), социални и социално-психологически) за ограничаване на сенчестите икономически практики в средносрочен и дългосрочен план. От 2015 г. държавата започна да въвежда различни мерки за минимизиране на сенчестите практики, но тези мерки не са основани на цялостно знание за факторите и причините, водещи до възникването и прилагането на сенчести практики.
Замисълът на проекта е като се използват иновативни научно изследователски подходи да се продуцират фундаментално нови теоретични знания за факторната детерминираност на “икономиката в сянка” и на тази основа да се предложат работещи решения за минимизирането на сенчестите практики. Предходният опит на нашия екип показва, че “икономиката в сянка” е изключително хетерогенна и динамична система, включва разнородни практики, които изпълняват твърде различни по своя характер социално-икономически функции. Поради това и оценките на хората за “икономиката в сянка” са хетерогенни и твърде противоречиви – от крайно отрицание до “мълчаливо” приемане и съпричастност. Ето защо, за да бъдат разбрани правилно социално-икономическите фактори за “икономиката в сянка”, е необходимо да се премине през изучаването на мотивите на различните групи хора за участието им и съпричастността им към сенчестите практики. Предходните изследвания на “икономиката в сянка” подсказват, че различните групи хора имат специфично отношение към сенчестите икономически практики. Това формира необходимостта изучаването на факторната детерминираност на “икономиката в сянка” да бъде съпроводено и с изследване на различията в нагласите и отношението на различните социални групи – според възраст, образование, сектор и пр., към сенчестите практики. Този специфичен акцент в нашия проект е необходим като социално-психологически ключ към разбирането и адекватното обяснение на основните социално-икономически последствия от “икономиката в сянка”.
Нашият екип също така изхожда от позицията, че отношението към “икономиката в сянка” до голяма степен се определя от ролята/позицията, която индивидът изпълнява в системата от производствени отношения (например, работодател, наето лице или самонает), както и от възможностите за упражняване на заетост и обема на средногодишните доходи. Тези параметри ще бъдат взети под внимание при нашите изследвания, като ще бъдат основа за осъществяването на анализ на междугенерационните различия в отношението към “икономиката в сянка”.
В този смисъл, може да се каже, че настоящото проектно предложение има условно три компонента: 1) обективен компонент, състоящ се в установяването на реалните фактори, причини и мотиви за участие в “икономиката в сянка”; 2) субективен компонент, изразяващ се в изучаване на генерационните различия в отношението и нагласите на индивидите към “икономиката в сянка” и 3) управленско-превантивен компонент, изразяващ се в разработването на най-вероятните сценарии/тенденции за битието на “икономиката в сянка” в условията на българското общество и предлагането на адекватни подходи и политики за нейното ограничаване.